Преди да е проплакала пролет
искам да знаеш, че живях.
Твърде самотна, понякога горда.
С усмивка.Живот на колаж.
Вярвах в чужди богове
и целувах избелели икони.
Превземах разрушени светове
и носех ръждясали корони.
Плачех със стоманени сълзи
и прегръщах с леден поглед.
Не онемях на ничии гърди 
и не доживях ни една пролет.