Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2009 19:29 - Ненадломена
Автор: diyanafbi Категория: Поезия   
Прочетен: 1191 Коментари: 0 Гласове:
0



В края на нощта си давам вид,
че всичко съм изпила без замайване и болка,
че слабостта ми пак не е разкрита
въпреки раната в сърцето.Дълбоко.
Пак те обичам и ти пак си весел.
Чупя чашата, уж без да ми се иска.
Сглобявам парчетата, но все грешно.
В гърлото напира страшен писък.
Очите търсят великолепния полилей,
създаден от висящи остриета.
Така преглъщам сълзите и жадувам
няколко бързи бода в сърцето.
Тръгвам, полюшвайки се по шосето,
мокря горещия асфалт със заразена кръв
и ще режисирам самоубийството дордето
не сигнат собствените сили да ме спрат!


"Мъжете-огромни мъхнати пепруди, които се блъскат до полуда за някакъв си пламък зад стъклото, толкова прозрачно, че очите им дори не го забелязват.А когато най-сетне налучкат пътя и влетят в пламъка изгарят и падат мъртви.А през цялото време в нощната прохлада отвън е имало и храна, и любов и нежни пеперуди за тях" , "Птиците умират сами"




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: diyanafbi
Категория: Поезия
Прочетен: 54429
Постинги: 21
Коментари: 9
Гласове: 89
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031