Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
23.06.2009 19:29 -
Ненадломена
В края на нощта си давам вид,
че всичко съм изпила без замайване и болка,
че слабостта ми пак не е разкрита
въпреки раната в сърцето.Дълбоко.
Пак те обичам и ти пак си весел.
Чупя чашата, уж без да ми се иска.
Сглобявам парчетата, но все грешно.
В гърлото напира страшен писък.
Очите търсят великолепния полилей,
създаден от висящи остриета.
Така преглъщам сълзите и жадувам
няколко бързи бода в сърцето.
Тръгвам, полюшвайки се по шосето,
мокря горещия асфалт със заразена кръв
и ще режисирам самоубийството дордето
не сигнат собствените сили да ме спрат!
"Мъжете-огромни мъхнати пепруди, които се блъскат до полуда за някакъв си пламък зад стъклото, толкова прозрачно, че очите им дори не го забелязват.А когато най-сетне налучкат пътя и влетят в пламъка изгарят и падат мъртви.А през цялото време в нощната прохлада отвън е имало и храна, и любов и нежни пеперуди за тях" , "Птиците умират сами"
че всичко съм изпила без замайване и болка,
че слабостта ми пак не е разкрита
въпреки раната в сърцето.Дълбоко.
Пак те обичам и ти пак си весел.
Чупя чашата, уж без да ми се иска.
Сглобявам парчетата, но все грешно.
В гърлото напира страшен писък.
Очите търсят великолепния полилей,
създаден от висящи остриета.
Така преглъщам сълзите и жадувам
няколко бързи бода в сърцето.
Тръгвам, полюшвайки се по шосето,
мокря горещия асфалт със заразена кръв
и ще режисирам самоубийството дордето
не сигнат собствените сили да ме спрат!
"Мъжете-огромни мъхнати пепруди, които се блъскат до полуда за някакъв си пламък зад стъклото, толкова прозрачно, че очите им дори не го забелязват.А когато най-сетне налучкат пътя и влетят в пламъка изгарят и падат мъртви.А през цялото време в нощната прохлада отвън е имало и храна, и любов и нежни пеперуди за тях" , "Птиците умират сами"
Няма коментари