Insomnia :: Вечното дете

Запознах се с един човек .И го опознах, твърде бързо, за да задържи интереса ми. Сега е 02:00 ч. и аз не спя заради него. Би трябвало да не спя заради един друг човек, много важен човек в живота ми, но това е друга тема...
Не го обичам. Дори не съм влюбена. И все пак будна. Просто той е от онзи тип мъже, от които всяка жена има отчаяна нужда в живота си. Той е дете. Безразсъден, наивен. Той мрази сложни изрази, мрази сложните отношения, понеже за него всичко винаги е еднозначно и просто. Той е открит. Дотам, че не разбира недостатъка на откровеността. Избухлив, нецензуриран и винаги убедителен в извиненията и покаянието си от това. Убеден, че трябва да му се прости всичко, въпреки, че самият той не знае какво значи да прощаваш. Не признава друга истина освен собствената. Той не умее да слуша, не разбира чуждите мотиви, не опитва дори. Но едно наистина умее...как само наранява. Истински болезнено. И знаете ли, той дори не го разбира, за него всичко е една шега. Дете. И е така пленително. Плаче за промяна, нали? Но...Lasciate ogni Speranza!